Потребител:DENAMAX

Мисли

„	-Чуйте господин Фолтен — казах, — не може така. Не бива да плачете. Изкуството не е играчка, та да плачете за нея. Човек не бива да мисли за себе си. Не е важно какво има във вас, а какво ще направите от него. Щом искате да правите опера, правете опера; но да плачете… Никакви подобни чувства, господин Фолтен. Изкуството е труд. Творчеството е труд и само труд… Вероятно беше от онези творци, които смятат изкуството за някаква себеизява и себеутвърждаване, за средство, чрез което неограничено биха могли да изразяват своето собствено аз. Не мога да скрия че всичко лично в изкуството ми се струва по-скоро като замърсяване на артистичната изява.	“
Карел Чапек, Животът и творчеството на композитора Фолтин

„	Ти и аз не сме две отделни същества, затворени съзнания. Ние сме отворени един за друг и сме обречени един на друг, много преди да се срещнем. Естествено между нас може да съществува несъгласие, каквото цари и у мен самия. Моментно несъгласие или непоправимо отдалечаване. Но в такъв случай огорчението от раздялата или безразличието не трябва да ни кара да отричаме радостта, която сме изгубили. Може да страдаме от самотата. Но това страдание не е така дълбоко, както се смята, и във всички случаи не е заложено в нашата природа. Самотата не е моята истина. Моята истина е срещата ми с теб….	“
Рене Зазо, френски психолог

„	Мисъл, утре намини, до Тъгата приседни; Отчаяние с черен лик, помня, че съм ти длъжник. И ти, Грижа, що не спираш скучно да ми декламираш: вам във гроба ще платя — карайте се със Смъртта. И на всички — прав Ви път! Днес тъй прекрасен е денят. Не ме жали, че съм злочест, Надеждо; не следи ме днес: дълго само с теб живях, днес едва, уви, разбрах, туй, що си криела от мене: че да очакваш, е мъчение."	“
Покана към Джейн, Пърси Шели, английски поет

„

Да се иска един психолог да познава абсолютно всяка област в психологията и да знае всички истини за живота и за психиката е все едно да искаш от археолог да знае къде са заровени всички древни останки и съкровища в света.

“

„	— Нов път — извика той, — нови планове, престанах да си спомням за това, което е станало вчера, престанах да се питам какво ще стане утре; сега какво става, ей в този миг, това ме интересува. Казвам си: „Какво правиш сега, Зорбас!“ „Спя.“ „Е, поспи си тогава добре!“ „Какво правиш сега, Зорбас?“ „Работя.“ „Е, поработи си тогава добре!“ „Какво правиш сега, Зорбас?“ „Прегръщам една жена.“ „Е, прегръщай я тогава добре, Зорбас, забрави всичко, нищо друго не съществува на света, само тя и ти, карай!“ И след малко продължи: — През живота й, на Бубулина, дето казваш, никой Канаваро не й е дал толкова радост, колкото аз, дето ме гледаш, аз дрипльото, старият Зорбас. Защо, ще речеш? Защото канаваровците я целували и в същия този миг, когато я целували, мислели за флотата си, и за Крит, и за царя си, и за нашивките си, и за жените си, а пък аз забравях всичко, всичко, и тя, мръсницата, го разбираше — и запомни това, премъдрий, за жената по-голяма радост от тази няма! Истинската жена, да го знаеш, повече се радва заради радостта, която дава, отколкото заради радостта, която получава от мъжа.	“
Алексис Зорбас от Никос Казандзакис

„	Земя, с твоите гънки, ями и падини, в които можем да се хвърлим и да се скрием! Земя, ти ни даваше сред спазмите на ужаса, сред бликащото унищожение, сред смъртоносния рев на експлозиите могъщата опора на наново спечеленият живот! Блуждаещата стихия на почти разпокъсаното битие протичаше през теб обратно в нашите ръце, и ние, спасените, се заравяхме в теб и в немия трепет на плахо щастие, че сме преживели и тази минута, впивахме устни в теб!	“
На Западния фронт нищо ново от Ерих Мария Ремарк