Хигс бозон: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Текуща версия към 21:33, 17 октомври 2023

Хигс бозонът е масивна скаларна елементарна частица. Съществуването ѝ е доказано и потвърдено от Европейската организация за ядрени изследвания – ЦЕРН на 14 март 2013 г. ^[1]^[2] Теоретично е предсказана от Питър Хигс, и независимо от Франсоа Англер, в рамките на т.нар. Стандартен модел (основен модел във физиката на елементарните частици). След експерименталното ѝ регистриране Хигс и Англер получават Нобелова награда за физика.

Теоретични свойства[редактиране | редактиране на кода]

През 1964 г. Питър Хигс и негови колеги предлагат хипотезата, че навсякъде в пространството съществува едно поле (поле на Хигс) и всички елементарни частици освен фотоните и глуоните взаимодействат с него. В резултат на механизма на Хигс частиците получават маса. Ако тази хипотеза е вярна, трябва да съществува и елементарна частица, която да е свързана с това хигсово поле, но не е самото поле. Тя е частица, която се ражда, живее известно време и се разпада^[3].

С откриването на Хигс бозона се изяснява, как по принцип частици без маса (с нулева маса в покой) успяват да създадат маса в материята. По-специално, предложеният механизъм на Хигс обяснява разликата между нулевата маса в покой на фотона и сравнително масивните W и Z бозони. Масите на елементарните частици, както и различията между електромагнетизма (с носител фотона) и слабото ядрено взаимодействие (с носители W и Z бозоните), са от критично значение за структурата на микроскопичната (а оттам и на макроскопичната) материя. Хигс бозонът е неделима и вездесъща част от материалния свят.

Според Стандартния модел Хигс бозонът има голяма маса – 130 пъти по-голяма от масата на протона. За да се наблюдава експериментално, е необходимо да се сблъскат протони с висока енергия и в резултат на сблъсъка им се случва да се роди Хигс бозон, макар и много рядко, един път на 10 милиарда сблъсъка. Самото регистриране на частицата е свързано с големи трудности: от една страна наличието на огромен фон (от други продукти на сблъсъка) и от него трябва да се изолира именно тази частица. От друга страна, тази частица живее много кратко – от порядъка на 10^-23 части от секундата. Експерименталното наблюдаване на Хигс бозона става, като се регистрира не самата частица, а нейните продукти на разпад – например разпадът на Хигс бозона на два фотона, или на четири електрона, или на 4 мюона, които са или стабилни, или имат по-дълго време на живот. ^[3] До декември 2013 г. са наблюдавани четири различни модела на разпад – на два фотона, на два W бозона, на два Z бозона и на два тау-лептона.^[4]

По тези причини експериментите по търсенето на Хигс бозона се провеждат в ускорители на елементарни частици като Големият адронен ускорител в Европейския център за ядрени изследвания (ЦЕРН) край Женева^[5] и Фермилаб.

Откриване[редактиране | редактиране на кода]

На 4 юли 2012 г. от ЦЕРН съобщават, че при експериментите ATLAS и CMS е наблюдавана експериментално частица с маса около 126 GeV (гигаелектронволта), т.е. с характеристиките на Хигс бозон, както са предсказани от Стандартния модел^[6]^[7], но е необходима още работа, за да се докаже, че това е именно търсената частица.^[8]

На 14 март 2013 г. ЦЕРН потвърждава, че откритата частица наистина е Хигс бозон, а на 8 октомври 2013 г. Нобеловата награда за физика за това откритие е присъдена на Питър Хигс заедно с Франсоа Англер.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ cern.ch New results indicate that new particle is a Higgs boson
↑ kaldata.com ЦЕРН потвърди: „Наистина сме открили Хигс бозона“
↑ ^а ^б Леандър Литов: Накъде след откритието на Хигс бозона, vesti.bg // Посетен на 3 август 2012.
↑ Nauteka.bg „Нови разкрития за природата на Хигс бозона“
↑ Големият адронен ускорител – в търсене на Хигс бозона, в. Дневник // Архивиран от оригинала на 2008-09-20. Посетен на 2008-10-04.
↑ ((en)) CERN experiments observe particle consistent with long-sought Higgs boson // CERN, 4 юли 2012. Архивиран от оригинала на 2012-07-05. Посетен на 4 юли 2012.
↑ ((en)) Higgs boson-like particle discovery claimed at LHC // BBC. 4 юли 2012.
↑ ((en)) CERN Press Release: CERN experiments observe particle consistent with long-sought Higgs boson // Cdsweb.cern.ch. Посетен на 5 юли 2012.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Феноменът на Хигс бозона // Архивиран от оригинала на 2012-08-31. Посетен на 12 септември 2012. Галерия от списание Computer world
((en)) Хумористично обяснение на това що е Хигс бозон в YouTube
((en)) още едно нагледно обяснение интерактивна инфографика на „Ню Йорк Таймс“

[1] rn.ch New results indicate that new particle is a Higgs boson

[2] ta.com ЦЕРН потвърди: „Наистина сме открили Хигс бозона“

[Litov-3] а ^б Леандър Литов: Накъде след откритието на Хигс бозона, vesti.bg // Посетен на 3 август 2012.

[4] Nauteka.bg „Нови разкрития за природата на Хигс бозона“

[5] Големият адронен ускорител – в търсене на Хигс бозона, в. Дневник // Архивиран от оригинала на 2008-09-20. Посетен на 2008-10-04.

[cern1207-6] ((en)) CERN experiments observe particle consistent with long-sought Higgs boson // CERN, 4 юли 2012. Архивиран от оригинала на 2012-07-05. Посетен на 4 юли 2012.

[BBC-04Jul12-7] ((en)) Higgs boson-like particle discovery claimed at LHC // BBC. 4 юли 2012.

[8] ((en)) CERN Press Release: CERN experiments observe particle consistent with long-sought Higgs boson // Cdsweb.cern.ch. Посетен на 5 юли 2012.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-'''Хигс бозонът''' е масивна [[Теория на скаларното поле|скаларна]] [[елементарна частица]]. Съществуването и е доказано и потвърдено от [[CERN|Европейската организация за ядрени изследвания - CERN]] на [[14 март]] [[2013]] г. <ref>cern.ch [http://home.web.cern.ch/about/updates/2013/03/new-results-indicate-new-particle-higgs-boson New results indicate that new particle is a Higgs boson]</ref> <ref>kaldata.com [http://www.kaldata.com/IT-%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%A6%D0%95%D0%A0%D0%9D-%D0%BF%D0%BE%D1%82%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B4%D0%B8-%D0%9D%D0%B0%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BC%D0%B5-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%A5%D0%B8%D0%B3-77577.html ЦЕРН потвърди: „Наистина сме открили Хигс бозона“]</ref> Теоретично е предсказана от [[Питър Хигс]] в рамките на т.нар. [[Стандартен модел]] (основен модел във физиката на елементарните частици). Хигс бозонът е единствената елементарна частица от стандартния модел, която не беше наблюдавана експериментално до юли 2012 г.
+'''Хигс бозонът''' е масивна [[Теория на скаларното поле|скаларна]] [[елементарна частица]]. Съществуването ѝ е доказано и потвърдено от [[ЦЕРН|Европейската организация за ядрени изследвания – ЦЕРН]] на [[14 март]] [[2013]] г. <ref>cern.ch [http://home.web.cern.ch/about/updates/2013/03/new-results-indicate-new-particle-higgs-boson New results indicate that new particle is a Higgs boson]</ref><ref>kaldata.com [http://www.kaldata.com/IT-Новини/ЦЕРН-потвърди-Наистина-сме-открили-Хиг-77577.html ЦЕРН потвърди: „Наистина сме открили Хигс бозона“]</ref> Теоретично е предсказана от [[Питър Хигс]], и независимо от [[Франсоа Англер]], в рамките на т.нар. [[Стандартен модел]] (основен модел във физиката на елементарните частици). След експерименталното ѝ регистриране Хигс и Англер получават [[Нобелова награда за физика]].
 == Теоретични свойства ==
-През 1964 г. Питър Хигс и негови колеги предлагат хипотезата, че навсякъде в пространството съществува едно [[поле (физика)|поле]] (поле на Хигс) и всички елементарни частици освен [[фотон]]ите и [[глуон]]ите взаимодействат с него. В резултат на това взаимодействие частиците получават [[маса (величина)|маса]]. Ако тази хипотеза е вярна, трябва да съществува и [[елементарна частица]], която да е свързана с това хигсово поле, но не е самото поле. Тя е частица, която се ражда, живее известно време и се разпада<ref name=Litov>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5028451 | заглавие= Леандър Литов: Накъде след откритието на Хигс бозона, vesti.bg | достъп_дата = 3 август 2012}}</ref>.
+През 1964 г. Питър Хигс и негови колеги предлагат хипотезата, че навсякъде в пространството съществува едно [[поле (физика)|поле]] (поле на Хигс) и всички елементарни частици освен [[фотон]]ите и [[глуон]]ите взаимодействат с него. В резултат на [[Механизъм на Хигс|механизма на Хигс]] частиците получават [[маса (величина)|маса]]. Ако тази хипотеза е вярна, трябва да съществува и [[елементарна частица]], която да е свързана с това хигсово поле, но не е самото поле. Тя е частица, която се ражда, живее известно време и се разпада<ref name=Litov>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5028451 | заглавие= Леандър Литов: Накъде след откритието на Хигс бозона, vesti.bg | достъп_дата = 3 август 2012}}</ref>.
-С откриването на Хигс бозона се изяснява, как по принцип частици без маса (с нулева маса в покой) успяват да създадат [[маса_(величина)|маса]] в материята. По специално, Хигс бозонът обяснява разликата между нулевата маса в покой на [[фотон]]а и сравнително масивните [[W и Z бозони]]. Масите на елементарните частици, както и различията между [[електромагнетизъм|електромагнетизма]] (с носител фотона) и [[слабо ядрено взаимодействие|слабото ядрено взаимодействие]] (с носители W и Z бозоните), са от критично значение за структурата на микроскопичната (а оттам и на макроскопичната) [[материя (физика)|материя]]. Хигс бозонът е неделима и вездесъща част от материалния свят.
+С откриването на Хигс бозона се изяснява, как по принцип частици без маса (с нулева маса в покой) успяват да създадат [[маса (величина)|маса]] в материята. По-специално, предложеният [[механизъм на Хигс]] обяснява разликата между нулевата маса в покой на [[фотон]]а и сравнително масивните [[W и Z бозони]]. Масите на елементарните частици, както и различията между [[електромагнетизъм|електромагнетизма]] (с носител фотона) и [[слабо ядрено взаимодействие|слабото ядрено взаимодействие]] (с носители W и Z бозоните), са от критично значение за структурата на микроскопичната (а оттам и на макроскопичната) [[материя (физика)|материя]]. Хигс бозонът е неделима и вездесъща част от материалния свят.
-Според Стандартния модел Хигс бозонът има голяма маса - 130 пъти по-голяма от масата на протона. За да се наблюдава експериментално, е необходимо да се сблъскат протони с висока енергия и в резултат на сблъсъка им се случва да се роди Хигс бозон, макар и много рядко, един път на 10 милиарда сблъсъка. Самото регистриране на частицата е свързано с големи трудности: от една страна наличието на огромен фон (от други продукти на сблъсъка) и от него трябва да се изолира именно тази частица. От друга страна, тази частица живее много кратко — от порядъка на 10<sup>-23</sup> части от секундата. Експерименталното наблюдаване на Хигс бозона става, като се регистрира не самата частица, а нейните продукти на разпад — например разпадът на Хигс бозона на два [[фотон]]а, или на четири [[електрон]]а, или на 4 [[мюон]]а, които са или стабилни, или имат по-дълго време на живот. <ref name= Litov/> Досега (декември 2013) са наблюдавани четири различни модела на разпад — на два фотона, на два W бозона, на два Z бозона и на два тау-лептона.<ref>[http://www.nauteka.bg/ Nauteka.bg] [http://www.nauteka.bg/sciences/physics/novi-razkritiya-za-prirodata-na-higs-bozona/ „Нови разкрития за природата на Хигс бозона“]</ref>
+Според Стандартния модел Хигс бозонът има голяма маса – 130 пъти по-голяма от масата на протона. За да се наблюдава експериментално, е необходимо да се сблъскат протони с висока енергия и в резултат на сблъсъка им се случва да се роди Хигс бозон, макар и много рядко, един път на 10 милиарда сблъсъка. Самото регистриране на частицата е свързано с големи трудности: от една страна наличието на огромен фон (от други продукти на сблъсъка) и от него трябва да се изолира именно тази частица. От друга страна, тази частица живее много кратко – от порядъка на 10<sup>-23</sup> части от секундата. Експерименталното наблюдаване на Хигс бозона става, като се регистрира не самата частица, а нейните продукти на разпад – например разпадът на Хигс бозона на два [[фотон]]а, или на четири [[електрон]]а, или на 4 [[мюон]]а, които са или стабилни, или имат по-дълго време на живот. <ref name= Litov/> До декември 2013 г. са наблюдавани четири различни модела на разпад – на два фотона, на два W бозона, на два Z бозона и на два тау-лептона.<ref>[http://www.nauteka.bg/ Nauteka.bg] [http://www.nauteka.bg/sciences/physics/novi-razkritiya-za-prirodata-na-higs-bozona/ „Нови разкрития за природата на Хигс бозона“]</ref>
-По тези причини експериментите по търсенето на Хигс бозона се провеждат в ускорители на елементарни частици като [[Голям адронен ускорител|Големият адронен ускорител]] в Европейския център за ядрени изследвания (CERN) край Женева<ref>[http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=525617 Големият адронен ускорител - в търсене на Хигс бозона, в. Дневник]</ref> и [[Фермилаб]].
+По тези причини експериментите по търсенето на Хигс бозона се провеждат в ускорители на елементарни частици като [[Голям адронен ускорител|Големият адронен ускорител]] в Европейския център за ядрени изследвания (ЦЕРН) край Женева<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=525617 |заглавие=Големият адронен ускорител – в търсене на Хигс бозона, в. Дневник |достъп_дата=2008-10-04 |архив_дата=2008-09-20 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20080920112804/http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=525617 }}</ref> и [[Фермилаб]].
 == Откриване ==
-На 4 юли 2012 от [[CERN]] съобщават, че при експериментите ATLAS и CMS е наблюдавана експериментално частица с маса около 126 [[GeV]] (гигаелектронволта), т.е. с характеристиките на Хигс бозон, както са предсказани от [[стандартен модел|Стандартния модел]]<ref name=cern1207>{{икона en}} {{cite news|url=http://press.web.cern.ch/press/PressReleases/Releases2012/PR17.12E.html |title=CERN experiments observe particle consistent with long-sought Higgs boson |publisher=CERN |date=4 July 2012 |accessdate=4 July 2012}}</ref><ref name=BBC-04Jul12>{{икона en}} {{Cite news|title=Higgs boson-like particle discovery claimed at LHC|url=http://www.bbc.co.uk/news/world-18702455|work=BBC|date=4 July 2012}}</ref>, но е необходима още работа, за да се докаже, че това е именно търсената частица.<ref>{{икона en}} {{cite web|url=http://cdsweb.cern.ch/journal/CERNBulletin/2012/28/News%20Articles/1459454?ln=en |title=CERN Press Release: CERN experiments observe particle consistent with long-sought Higgs boson |publisher=Cdsweb.cern.ch |date= |accessdate=2012-07-05}}</ref>
+На 4 юли 2012 г. от [[ЦЕРН]] съобщават, че при експериментите ATLAS и CMS е наблюдавана експериментално частица с маса около 126 [[GeV]] (гигаелектронволта), т.е. с характеристиките на Хигс бозон, както са предсказани от [[стандартен модел|Стандартния модел]]<ref name=cern1207>{{икона|en}} {{cite news |url=http://press.web.cern.ch/press/PressReleases/Releases2012/PR17.12E.html |title=CERN experiments observe particle consistent with long-sought Higgs boson |publisher=CERN |date=4 юли 2012 |accessdate=4 юли 2012 |archive-date=2012-07-05 |archive-url=https://web.archive.org/web/20120705215550/http://press.web.cern.ch/press/PressReleases/Releases2012/PR17.12E.html }}</ref><ref name=BBC-04Jul12>{{икона|en}} {{Cite news|title=Higgs boson-like particle discovery claimed at LHC|url=http://www.bbc.co.uk/news/world-18702455|work=BBC|date=4 юли 2012}}</ref>, но е необходима още работа, за да се докаже, че това е именно търсената частица.<ref>{{икона|en}} {{cite web|url=http://cdsweb.cern.ch/journal/CERNBulletin/2012/28/News%20Articles/1459454?ln=en |title=CERN Press Release: CERN experiments observe particle consistent with long-sought Higgs boson |publisher=Cdsweb.cern.ch |accessdate=5 юли 2012}}</ref>
-На 14 март 2013 [[CERN]] потвърждава, че откритата частица наистина е Хигс бозон.
+На 14 март 2013 г. [[ЦЕРН]] потвърждава, че откритата частица наистина е Хигс бозон, а
+на 8 октомври 2013 г. [[Нобелова награда за физика|Нобеловата награда за физика]] за това откритие е присъдена на Питър Хигс заедно с [[Франсоа Англер]].
-Според някои, това е най-голямото научно откритие в областта на физиката от началото на 21-ви век.
-На 8 октомври 2013 г. Питър Хигс е награден (заедно с [[Франсоа Англер]]) с [[Нобелова награда за физика|Нобеловата награда за физика]] за това откритие.
-{{Списък елементарни частици}}
-'''
 == Източници ==
@@ Ред 26: / Ред 20: @@
 == Външни препратки ==
-* {{Цитат уеб | уеб_адрес=http://computerworld.bg/slideshow/82_fenomenat_na_higgs_bozona_chast_1/ | заглавие= Феноменът на Хигс бозона | достъп_дата = 12 септември 2012}} Галерия от списание Computer world
+* {{Цитат уеб | уеб_адрес=http://computerworld.bg/slideshow/82_fenomenat_na_higgs_bozona_chast_1/ | заглавие=Феноменът на Хигс бозона | достъп_дата=12 септември 2012 | архив_дата=2012-08-31 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120831140328/http://computerworld.bg/slideshow/82_fenomenat_na_higgs_bozona_chast_1/ }} Галерия от списание Computer world
-* {{en икона}} [http://www.youtube.com/watch?v=3oBsUg2BzLU Хумористично обяснение на това що е Хигс бозон] в [[YouTube]]
+* {{икона|en}} [http://www.youtube.com/watch?v=3oBsUg2BzLU Хумористично обяснение на това що е Хигс бозон] в [[YouTube]]
-* {{en икона}} [http://www.nytimes.com/interactive/2013/10/08/science/the-higgs-boson.html#/?g=true още едно нагледно обяснение] интерактивна инфографика на „[[Ню Йорк Таймс]]“
+* {{икона|en}} [http://www.nytimes.com/interactive/2013/10/08/science/the-higgs-boson.html#/?g=true още едно нагледно обяснение] интерактивна инфографика на „[[Ню Йорк Таймс]]“
+{{Списък елементарни частици}}
-[[Категория:Елементарни частици]]
 [[Категория:Бозони]]
+[[Категория:Фазови преходи]]
+[[Категория:Квантова теория на полето]]
+[[Категория:Стандартен модел]]