Хигс бозон: Разлика между версии
м форматиране: 4x интервали, 2x кавички, 2x нов ред, год.→г., дълго тире (ползвайки Advisor.js) |
Rescuing 3 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 |
||
(Не са показани 23 междинни версии от 13 потребители) | |||
Ред 1:
'''Хигс бозонът''' е масивна [[Теория на скаларното поле|скаларна]] [[елементарна частица]]. Съществуването
== Теоретични свойства ==
През 1964 г. Питър Хигс и негови колеги предлагат хипотезата, че навсякъде в пространството съществува едно [[поле (физика)|поле]] (поле на Хигс) и всички елементарни частици освен [[фотон]]ите и [[глуон]]ите взаимодействат с него. В резултат на
С откриването на Хигс бозона се изяснява, как по принцип частици без маса (с нулева маса в покой) успяват да създадат [[
Според Стандартния модел Хигс бозонът има голяма маса
По тези причини експериментите по търсенето на Хигс бозона се провеждат в ускорители на елементарни частици като [[Голям адронен ускорител|Големият адронен ускорител]] в Европейския център за ядрени изследвания (
== Откриване ==
На 4 юли 2012 г. от [[
На 14 март 2013 г. [[
▲На 8 октомври 2013 г. Питър Хигс е награден (заедно с [[Франсоа Англер]]) с [[Нобелова награда за физика|Нобеловата награда за физика]] за това откритие.
{{Списък елементарни частици}}▼
== Източници ==
Line 26 ⟶ 20:
== Външни препратки ==
* {{Цитат уеб | уеб_адрес=http://computerworld.bg/slideshow/82_fenomenat_na_higgs_bozona_chast_1/ | заглавие=
* {{
* {{
▲{{Списък елементарни частици}}
[[Категория:Бозони]]
[[Категория:Фазови преходи]]
[[Категория:Квантова теория на полето]]
[[Категория:Стандартен модел]]
|
Текуща версия към 21:33, 17 октомври 2023
Хигс бозонът е масивна скаларна елементарна частица. Съществуването ѝ е доказано и потвърдено от Европейската организация за ядрени изследвания – ЦЕРН на 14 март 2013 г. [1][2] Теоретично е предсказана от Питър Хигс, и независимо от Франсоа Англер, в рамките на т.нар. Стандартен модел (основен модел във физиката на елементарните частици). След експерименталното ѝ регистриране Хигс и Англер получават Нобелова награда за физика.
Теоретични свойства[редактиране | редактиране на кода]
През 1964 г. Питър Хигс и негови колеги предлагат хипотезата, че навсякъде в пространството съществува едно поле (поле на Хигс) и всички елементарни частици освен фотоните и глуоните взаимодействат с него. В резултат на механизма на Хигс частиците получават маса. Ако тази хипотеза е вярна, трябва да съществува и елементарна частица, която да е свързана с това хигсово поле, но не е самото поле. Тя е частица, която се ражда, живее известно време и се разпада[3].
С откриването на Хигс бозона се изяснява, как по принцип частици без маса (с нулева маса в покой) успяват да създадат маса в материята. По-специално, предложеният механизъм на Хигс обяснява разликата между нулевата маса в покой на фотона и сравнително масивните W и Z бозони. Масите на елементарните частици, както и различията между електромагнетизма (с носител фотона) и слабото ядрено взаимодействие (с носители W и Z бозоните), са от критично значение за структурата на микроскопичната (а оттам и на макроскопичната) материя. Хигс бозонът е неделима и вездесъща част от материалния свят.
Според Стандартния модел Хигс бозонът има голяма маса – 130 пъти по-голяма от масата на протона. За да се наблюдава експериментално, е необходимо да се сблъскат протони с висока енергия и в резултат на сблъсъка им се случва да се роди Хигс бозон, макар и много рядко, един път на 10 милиарда сблъсъка. Самото регистриране на частицата е свързано с големи трудности: от една страна наличието на огромен фон (от други продукти на сблъсъка) и от него трябва да се изолира именно тази частица. От друга страна, тази частица живее много кратко – от порядъка на 10-23 части от секундата. Експерименталното наблюдаване на Хигс бозона става, като се регистрира не самата частица, а нейните продукти на разпад – например разпадът на Хигс бозона на два фотона, или на четири електрона, или на 4 мюона, които са или стабилни, или имат по-дълго време на живот. [3] До декември 2013 г. са наблюдавани четири различни модела на разпад – на два фотона, на два W бозона, на два Z бозона и на два тау-лептона.[4]
По тези причини експериментите по търсенето на Хигс бозона се провеждат в ускорители на елементарни частици като Големият адронен ускорител в Европейския център за ядрени изследвания (ЦЕРН) край Женева[5] и Фермилаб.
Откриване[редактиране | редактиране на кода]
На 4 юли 2012 г. от ЦЕРН съобщават, че при експериментите ATLAS и CMS е наблюдавана експериментално частица с маса около 126 GeV (гигаелектронволта), т.е. с характеристиките на Хигс бозон, както са предсказани от Стандартния модел[6][7], но е необходима още работа, за да се докаже, че това е именно търсената частица.[8]
На 14 март 2013 г. ЦЕРН потвърждава, че откритата частица наистина е Хигс бозон, а на 8 октомври 2013 г. Нобеловата награда за физика за това откритие е присъдена на Питър Хигс заедно с Франсоа Англер.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ cern.ch New results indicate that new particle is a Higgs boson
- ↑ kaldata.com ЦЕРН потвърди: „Наистина сме открили Хигс бозона“
- ↑ а б Леандър Литов: Накъде след откритието на Хигс бозона, vesti.bg // Посетен на 3 август 2012.
- ↑ Nauteka.bg „Нови разкрития за природата на Хигс бозона“
- ↑ Големият адронен ускорител – в търсене на Хигс бозона, в. Дневник // Архивиран от оригинала на 2008-09-20. Посетен на 2008-10-04.
- ↑ ((en)) CERN experiments observe particle consistent with long-sought Higgs boson // CERN, 4 юли 2012. Архивиран от оригинала на 2012-07-05. Посетен на 4 юли 2012.
- ↑ ((en)) Higgs boson-like particle discovery claimed at LHC // BBC. 4 юли 2012.
- ↑ ((en)) CERN Press Release: CERN experiments observe particle consistent with long-sought Higgs boson // Cdsweb.cern.ch. Посетен на 5 юли 2012.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Феноменът на Хигс бозона // Архивиран от оригинала на 2012-08-31. Посетен на 12 септември 2012. Галерия от списание Computer world
- ((en)) Хумористично обяснение на това що е Хигс бозон в YouTube
- ((en)) още едно нагледно обяснение интерактивна инфографика на „Ню Йорк Таймс“
|