Хигс бозон
Хигс бозонът е хипотетична масивна скаларна елементарна частица, чието съществуване е предсказано от Питър Хигс в рамките на т.нар. Стандартен модел (основен модел във физиката на елементарните частици). Той е единствената елементарна частица от стандартния модел, която до юли 2012 г. не е наблюдавана експериментално.
Теоретични свойства
През 1964 г. Питър Хигс и негови колеги предлагат хипотезата, че навсякъде в пространството съществува едно поле (поле на Хигс) и всички елементарни частици освен фотоните и глуоните взаимодействат с него. В резултат на това взаимодействие частиците получават маса. Ако тази хипотеза е вярна, трябва да съществува и елементарна частица, която да е свързана с това хигсово поле, но не е самото поле. Тя е частица, която се ражда, живее известно време и се разпада[1].
Ако бъде потвърдено, че Хигс бозонът съществува, това би изяснило как по принцип частици без маса (с нулева маса в покой) успяват да създадат маса в материята. По специално, Хигс бозонът би обяснил разликата между нулевата маса в покой на фотона и сравнително масивните W и Z бозони. Масите на елементарните частици, както и различията между електромагнетизма (с носител фотона) и слабото ядрено взаимодействие (с носители W и Z бозоните), са от критично значение за структурата на микроскопичната (а оттам и на макроскопичната) материя. Така че, ако съществува, Хигс бозонът е неделима и вездесъща част от материалния свят.
Според Стандартния модел Хигс бозонът би трябвало да има голяма маса - 130 пъти по-голяма от масата на протона. За да се наблюдава експериментално, е необходимо да се сблъскат протони с висока енергия и в резултат на сблъсъка им се случва да се роди Хигс бозон, макар и много рядко, един път на 10 милиарда сблъсъка. Самото регистриране на частицата е свързано с големи трудности: от една страна наличието на огромен фон (от други продукти на сблъсъка) и от него трябва да се изолира именно тази частица. От друга страна, тази частица живее много кратко — от порядъка на 10-23 части от секундата. Експерименталното наблюдаване на Хигс бозона става, като се регистрира не самата частица, а нейните продукти на разпад — например разпадът на Хигс бозона на два фотона, или на четири електрона, или на 4 мюона, които са или стабилни, или имат по-дълго време на живот. [1]
По тези причини експериментите по търсенето на Хигс бозона се провеждат в ускорители на елементарни частици като Големият адронен ускорител в Европейския център за ядрени изследвания (CERN) край Женева[2] и Фермилаб.
Откриване
На 4 юли 2012 от CERN съобщават, че при експериментите ATLAS и CMS е наблюдавана експериментално частица с маса около 126 GeV (гигаелектронволта), т.е. с характеристиките на Хигс бозон, както са предсказани от Стандартния модел[3][4], но е необходима още работа, за да се докаже, че това е именно търсената частица.[5]
Ако бъде потвърдено, това ще е най-голямото научно откритие в областта на физиката от началото на 21-ви век.
|
Източници
- ↑ а б Леандър Литов: Накъде след откритието на Хигс бозона, vesti.bg // Посетен на 3 август 2012.
- ↑ Големият адронен ускорител - в търсене на Хигс бозона, в. Дневник
- ↑ Шаблон:Икона en CERN experiments observe particle consistent with long-sought Higgs boson // CERN, 4 July 2012. Посетен на 4 July 2012.
- ↑ Шаблон:Икона en Higgs boson-like particle discovery claimed at LHC // BBC. 4 July 2012.
- ↑ Шаблон:Икона en CERN Press Release: CERN experiments observe particle consistent with long-sought Higgs boson // Cdsweb.cern.ch. Посетен на 2012-07-05.
Външни препратки
- Феноменът на Хигс бозона // Посетен на 12 септември 2012. Галерия от списание Computer world
- Шаблон:En икона Хумористично обяснение на това що е Хигс бозон в YouTube