Дзабайоне
| Дзабайоне | |
 | |
| Произход | Италия |
|---|---|
| Основни съставки | Яйце, захар |
| Дзабайоне в Общомедия | |
Дзабайоне (на италиански: Zabaione, Zabajone или Zabaglione) [1] е сладък и пенещ се крем, направен от яйчени жълтъци, захар и вино или ликьорно вино (обикновено Мускат от Асти или Марсала). Десертната версия е лек бит крем, за да включи голямо количество въздух.
Той дава началото в Италия на добре познати ликьори като Vov и Zabov, и двата регистрирани търговски марки. Първият датира от 1845 г., а вторият – от 1946 г. Днес рецептата е широко разпространена на много места, свързвайки се с различни традиционни ликьорни вина (Порто, Марсала, Xeres, Ривсалт, Мускат). От 2015 г. е един от Традиционните пиемонтски хранително-вкусови продукти. [2]
От 1960-те години ресторанти в райони на САЩ с голямо италианско население дзабайоне обикновено се сервира с ягоди, боровинки, праскови и др. в чаши за шампанско. [3] Във Франция се нарича sabayon. Десертът е популярен в Аржентина и Уругвай, където е известен като sambayón (от пиемонтския sambajon) и е популярен вкус на сладолед. [4] В Колумбия името е sabajón. Във Венецуела има и сродна десертна напитка на основата на яйца, наречена ponche crema, консумирана почти изключително по Коледа.
История
Дзабайоне има няколковековна история. Въпреки това, както при много рецепти, чиято памет се губи през вековете, за произхода му има много легенди.
Италианският десерт датира от втората половина на 15 век, когато рецептата за Zabaglione се появява в колекцията от ръкописи в Библиотеката на Морган „Неаполитански готвач“ (Cuoco napoletano). [5] В Тоскана се казва, че Дзабайоне е добре познат от 16 век, като е много популярен в двора на Катерина Медичи. В Емилия-Романя се твърди, че е кръстен през 1471 г. на името на кондотиера Джампаоло Балиони (на диалект Zuan Bajòun), [6] чиито хора, търсейки храна за войските му, измислят само яйца, мед, бяло вино и билки. [7] Друга установена традиция твърди, че рецептата е въведена през 16 век в Торино: първоначално наречена „Крем от Сан Байон“, а по-късно става просто „Самбайон“ [8] в памет на францисканеца Свети Паскал Байон – покровител на готвачите и сладкарите. [6]
Етимология
Според някои теории името „дзабайоне“ може да произлиза от zabaja – сладка напитка, консумирана в миналото във Венеция и идваща от илирийското крайбрежие. [9]
Характеристики и приготвяне
Дзабайоне се приготвя горещ, на водна баня и се разбива до много мек с кухненска бъркалка . Придружава разфасовки сметанов сладолед, някои бисквити като пасте ди мелига и котешки езичета, както и малко торти с орехи и лешници; той е основната основа на пълнежа за торта Остилия. Дзабайоне е широко разпространено в много европейски страни, като го намираме както в домашната кухня, така и при топ готвачите. [10]
Варианти
Възможен вариант на дзабайоне е Фалдакиера (faldacchiera) – сос на основата на яйца и захар, използван като пълнеж за десерти от регион Пулия като Коледна риба и Великденско агнешко. [11]
Източници
- ↑ Vocabolario Treccani
- ↑ Quindicesima revisione dell'elenco dei prodotti agroalimentari tradizionali (Suppl. Ord. n. 43 - Gazzetta Ufficiale n. 168 del 22 luglio 2015) // Посетен на 23 ноември 2021.
- ↑ Foster, John. Chef Foster: Hard to Pronounce Treats Offer a Pleasant Surprise with Seasonal Ingredients Added // North Kentucky Tribune. Посетен на 27 November 2016.
- ↑ Lebeaux, Rachel. Luscious Treats Abound at Dulce D Leche Gelato café // Boston Globe. Посетен на 27 November 2016.
- ↑ Coquinaria: "A fifteenth-century recipe for Zabaglione". Посетен на 23 ноември 2021 г.
- ↑ а б Tibaldi, Andrea. Zabaione o zabaglione // Cibo360.it. Посетен на 18 dicembre 2017.
- ↑ Вж. напр. Tunisian sabayon Посетен на 23 ноември 2021 г.
- ↑ Tuttora in piemontese lo zabaione si chiama sambajon.
- ↑ Walter Pedrotti, Tisane, liquori e grappe, Giunti Editore, pag. 82.
- ↑ Ricetta dello Zabaione sul sito Giallo Zafferano
- ↑ Dizionario delle cucine regionali italiane. Slow Food, 2010. с. 252.