Хигс бозон: Разлика между версии

'''Хигс бозонът''' е масивна [[Теория на скаларното поле|скаларна]] [[елементарна частица]]. Съществуването иѝ е доказано и потвърдено от [[CERNЦЕРН|Европейската организация за ядрени изследвания – CERNЦЕРН]] на [[14 март]] [[2013]] г. <ref>cern.ch [http://home.web.cern.ch/about/updates/2013/03/new-results-indicate-new-particle-higgs-boson New results indicate that new particle is a Higgs boson]</ref> <ref>kaldata.com [http://www.kaldata.com/IT-Новини/ЦЕРН-потвърди-Наистина-сме-открили-Хиг-77577.html ЦЕРН потвърди: „Наистина сме открили Хигс бозона“]</ref> Теоретично е предсказана от [[Питър Хигс]], и независимо от [[Франсоа Англер]], в рамките на т.нар. [[Стандартен модел]] (основен модел във физиката на елементарните частици). ХигсСлед бозонътексперименталното еѝ единственатарегистриране елементарнаХигс частицаи отАнглер стандартнияполучават модел,[[Нобелова коятонаграда неза е наблюдавана експериментално до юли 2012 гфизика]].

През 1964 г. Питър Хигс и негови колеги предлагат хипотезата, че навсякъде в пространството съществува едно [[поле (физика)|поле]] (поле на Хигс) и всички елементарни частици освен [[фотон]]ите и [[глуон]]ите взаимодействат с него. В резултат на това[[Механизъм взаимодействиена Хигс|механизма на Хигс]] частиците получават [[маса (величина)|маса]]. Ако тази хипотеза е вярна, трябва да съществува и [[елементарна частица]], която да е свързана с това хигсово поле, но не е самото поле. Тя е частица, която се ражда, живее известно време и се разпада<ref name=Litov>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5028451 | заглавие= Леандър Литов: Накъде след откритието на Хигс бозона, vesti.bg | достъп_дата = 3 август 2012}}</ref>.

С откриването на Хигс бозона се изяснява, как по принцип частици без маса (с нулева маса в покой) успяват да създадат [[маса_маса (величина)|маса]] в материята. По -специално, Хигспредложеният бозонът[[механизъм на Хигс]] обяснява разликата между нулевата маса в покой на [[фотон]]а и сравнително масивните [[W и Z бозони]]. Масите на елементарните частици, както и различията между [[електромагнетизъм|електромагнетизма]] (с носител фотона) и [[слабо ядрено взаимодействие|слабото ядрено взаимодействие]] (с носители W и Z бозоните), са от критично значение за структурата на микроскопичната (а оттам и на макроскопичната) [[материя (физика)|материя]]. Хигс бозонът е неделима и вездесъща част от материалния свят.

Според Стандартния модел Хигс бозонът има голяма маса – 130 пъти по-голяма от масата на протона. За да се наблюдава експериментално, е необходимо да се сблъскат протони с висока енергия и в резултат на сблъсъка им се случва да се роди Хигс бозон, макар и много рядко, един път на 10 милиарда сблъсъка. Самото регистриране на частицата е свързано с големи трудности: от една страна наличието на огромен фон (от други продукти на сблъсъка) и от него трябва да се изолира именно тази частица. От друга страна, тази частица живее много кратко – от порядъка на 10^-23 части от секундата. Експерименталното наблюдаване на Хигс бозона става, като се регистрира не самата частица, а нейните продукти на разпад – например разпадът на Хигс бозона на два [[фотон]]а, или на четири [[електрон]]а, или на 4 [[мюон]]а, които са или стабилни, или имат по-дълго време на живот. <ref name= Litov/> ДосегаДо (декември 2013) г. са наблюдавани четири различни модела на разпад – на два фотона, на два W бозона, на два Z бозона и на два тау-лептона.<ref>[http://www.nauteka.bg/ Nauteka.bg] [http://www.nauteka.bg/sciences/physics/novi-razkritiya-za-prirodata-na-higs-bozona/ „Нови разкрития за природата на Хигс бозона“]</ref>

По тези причини експериментите по търсенето на Хигс бозона се провеждат в ускорители на елементарни частици като [[Голям адронен ускорител|Големият адронен ускорител]] в Европейския център за ядрени изследвания (CERNЦЕРН) край Женева<ref>[{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=525617 |заглавие=Големият адронен ускорител – в търсене на Хигс бозона, в. Дневник] |достъп_дата=2008-10-04 |архив_дата=2008-09-20 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20080920112804/http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=525617 }}</ref> и [[Фермилаб]].

На 4 юли 2012 г. от [[CERNЦЕРН]] съобщават, че при експериментите ATLAS и CMS е наблюдавана експериментално частица с маса около 126 [[GeV]] (гигаелектронволта), т.е. с характеристиките на Хигс бозон, както са предсказани от [[стандартен модел|Стандартния модел]]<ref name=cern1207>{{икона|en}} {{cite news |url=http://press.web.cern.ch/press/PressReleases/Releases2012/PR17.12E.html |title=CERN experiments observe particle consistent with long-sought Higgs boson |publisher=CERN |date=4 Julyюли 2012 |accessdate=4 Julyюли 2012 |archive-date=2012-07-05 |archive-url=https://web.archive.org/web/20120705215550/http://press.web.cern.ch/press/PressReleases/Releases2012/PR17.12E.html }}</ref><ref name=BBC-04Jul12>{{икона|en}} {{Cite news|title=Higgs boson-like particle discovery claimed at LHC|url=http://www.bbc.co.uk/news/world-18702455|work=BBC|date=4 Julyюли 2012}}</ref>, но е необходима още работа, за да се докаже, че това е именно търсената частица.<ref>{{икона|en}} {{cite web|url=http://cdsweb.cern.ch/journal/CERNBulletin/2012/28/News%20Articles/1459454?ln=en |title=CERN Press Release: CERN experiments observe particle consistent with long-sought Higgs boson |publisher=Cdsweb.cern.ch |accessdate=5 юли 2012-07-05}}</ref>

На 14 март 2013 г. [[CERNЦЕРН]] потвърждава, че откритата частица наистина е Хигс бозон., а

* {{Цитат уеб | уеб_адрес=http://computerworld.bg/slideshow/82_fenomenat_na_higgs_bozona_chast_1/ | заглавие= Феноменът на Хигс бозона | достъп_дата = 12 септември 2012 | архив_дата=2012-08-31 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120831140328/http://computerworld.bg/slideshow/82_fenomenat_na_higgs_bozona_chast_1/ }} Галерия от списание Computer world