Години
|
Име на откривател, изследовател
|
Направени открития и изследвания
|
Изследванията засягат следните съвременни държави
|
1600 |
Мирон Михайлович Шаховски |
Достигане до река Пур, вливаща се в Обския залив |
Русия
|
началото на XVII в. |
руски казаци |
Достигане областите на юг от Таймирския п-ов, Салаирския кряж (възвишение), Средносибирското плато и Абаканския хребет |
Русия
|
1600 – 1610 |
Лука |
Плаване на изток от устието на река Об към устието на Енисей и откриване островите Еленов (72°25′ с. ш. 77°50′ и. д. / 72.416667° с. ш. 77.833333° и. д.72.416667, 77.833333) и Сибиряков (72°55′ с. ш. 79°00′ и. д. / 72.916667° с. ш. 79° и. д.72.916667, 79) и устието на река Пясина |
Русия
|
1601 – 1611 |
Франсоа Пирар (1578 – 1623) |
Пътешествие от Франция в Южна Азия и посещение на Малдивските о-ви |
Индия, Малдиви
|
1603 – 1607 |
Бенту ди Гоиш |
Пътешествие от Индия в Кашгария и достигане до Турфанската падина |
Китай
|
1609 |
Уилям Кийлинг (1578 – 1620) |
Откриване на Кокосовите о-ви (Кийлинг, 12°07′ ю. ш. 96°54′ и. д. / 12.116667° ю. ш. 96.9° и. д.-12.116667, 96.9) |
Австралия
|
1610 |
Кондратий Курочкин |
Плаване по средното и долно течение на Енисей и достигане на изток до устието на река Пясина |
Русия
|
1611 |
Хендрик Браувър |
Откриване на нов, много по-бърз и удобен морски път за Холандска Индия през южната част на Индийския океан и покрай западните брегове на Австралия |
|
1615 |
Василий Тюменец |
Пътешествие с дипломатическа цел от Томск до Монголия. Изкачване по река Том, пресичане на Абаканския хребет и Западните Саяни и проникване в Тува. Пресичане горното течение на река Хемчик, спускане по река Карти до езерото Урег нур (50°10′ с. ш. 91°00′ и. д. / 50.166667° с. ш. 91° и. д.50.166667, 91), продължаване на изток, достигане до езерото Убсу нур и извършване на първото му описание |
Русия, Монголия
|
1616 – 1619 |
руски казаци |
Първо изследване на бреговете между устиуто на река Кара и устието на Енисей |
Русия
|
1616 – 1626 |
Пиетро де ла Вале |
Пътешествие в Сирия, Палестина, Месопотамия, Иран и Индия и първи достоверни географски сведения за посетените райони |
Сирия, Израел, Ирак, Иран, Индия
|
1618 – 1619 |
Иван Петлин |
Пътешествие с дипломатическа цел от Томск до Пекин. Изкачиване по река Том, пресичане на Абаканския хребет и Западните Саяни и проникване в Тува. Достигане до езерото Убсу Нур, прехвърляне на хребета Хан Хухей, преминаване покрай южните склонове на планината Хангай, пресичане на пустинята Гоби и достигане до Пекин |
Русия, Монголия, Китай
|
ок. 1620 |
руски казаци |
Предполагаемо плаване покрай п-ов Таймир от запад на изток |
Русия
|
1620 – 1624 |
Демид Сафонович Пенда |
Изкачване по цялото течение на река Долна Тунгуска (1620 – 1623), преминаване на вододела и откриване на река Лена в района на днешния град Киренск. Спускане по Лена до Якутск, връщане обратно и изкачване по реката нагоре от Киренск до 54º с.ш., преминаване на запад до Ангара и спускане по нея до Енисейск |
Русия
|
1623 |
Поздей Фирсов |
Откриване устието на река Подкаменна Тунгуска и изкачване по нея до десния ѝ приток река Чуня (96º 30` и.д.) |
Русия
|
1624 |
Василий Тюменец |
Изкачване на 1000 км нагоре по река Ангара до Шаманския праг (57º 10` с.ш.) |
Русия
|
1624 – 1631 |
Антонио Андради, Франсишку Азиведу |
Пресичане на Хималаите и първо европейско проникване в Тибет. Първи географски материали за горното течение на река Ганг, Югозападен Тибет, горното течение на река Инд, Кашмир и Пенджаб |
Индия, Китай, Пакистан
|
1627 |
Пиер Бертело |
Първо, сравнително точно картиране на бреговете на оостров Калимантан и съставяне на карта |
Индонезия, Малайзия
|
1627 – 1643 |
С. Манрик |
Пътешествие в Бирма и на островите Ява и Сулавеси. Завръщане през Калкута, Агра, Афганистан, Иран и Ирак |
Мианмар, Индонезия, Индия, Афганистан, Иран, Ирак
|
1628 |
Василий Бугор |
Плаване по горното течение на Ангара и реките Илим и Игирма. Поход от река Игирма към река Кута, спускане по нея до Лена и основаване на градовете Киренск и Уст Кут |
Русия
|
1628 – 1629 |
Ерофей Хабаров |
Плаване до Мангазея (1628) и към река Хета в източната част на п-ов Таймир (1629) |
Русия
|
1629 |
Иван Галкин |
Пресичане вододела на реките Илим и Кута и основаване на град Илимск |
Русия
|
1630 |
Мартин Василиев |
Изкачване по река Долна Тунгуска до мястото, където се сближава с река Чона (на 61º с.ш.), спускане по Чона до Вилюй и по последната до Лена и плаване нагоре по Лена до средното ѝ течение |
Русия
|
30-те години на XVII в. |
Иван Елфимов |
Откриване на река Попигай (най-големия, десен приток на Хатанга) |
Русия
|
1630 – 1632 |
Пьотър Бекетов, Иван Падерин |
Откриване извора на река Лена (1630), спускане по нея до устието на десния ѝ приток Алдан и основаване на град Якутск (1632). Откриване на долното течение на Лена от Якутск до устието ѝ (Иван Падерин) |
Русия
|
1630 – 1633 |
Жан-Батист Таверне |
Посещение на Истамбул, Ерзурум, Баку, Исфахан, Багдад и Халеб |
Турция, Азербайджан, Иран, Ирак, Сирия
|
1632 |
Фьодор Пущин |
Откриване и проследяване на около 500 км от течението на река Об от устието на река Том нагоре до устието на река Чумиш (53°30′ с. ш. 83°10′ и. д. / 53.5° с. ш. 83.166667° и. д.53.5, 83.166667) |
Русия
|
1632 – 1634 |
Степан Коритов |
Плаване от Туруханск по реките Долна Тунгуска и Вилюй до Якутск и първо изкачване по река Алдан и левия ѝ приток Амга |
Русия
|
1634 |
Иля Перфилев |
Плаване на изток от устието на река Лена и откриване на Янския залив и цялото течение на река Яна |
Русия
|
1634 |
Иван Ребров |
Плаване на запад от устието на река Лена и откриване на Оленьокския залив и устието на река Оленьок |
Русия
|
1636 |
Питер Питерсзон |
Откриване на о-вите Танимбар (7°40′ ю. ш. 131°30′ и. д. / 7.666667° ю. ш. 131.5° и. д.-7.666667, 131.5) |
Индонезия
|
1636 – 1640 |
Елисей Юриев Буза |
Плаване от устието на Лена на запад към река Оленьок и на изток към реките Яна (частично преминаване по суша) и Чондон и откриване устието на река Омолой и хребета Кулар |
Русия
|
1637 – 1639 |
Посник Иванов-Губар |
Първи поход през Верхоянските планини към реките Яна и Индигирка |
Русия
|
1638 |
Иля Перфилев |
Основаване на град Верхоянск |
Русия
|
1638 – 1639 |
Максим Перфилев |
Изкачване на 1000 км по река Витим до устието на река Ципа и първо проникване във Витимското плато и в Задбайкалието |
Русия
|
1638 – 1641 |
Иван Ребров |
Завършване откриването на Янския залив. Откриване на около 900 км от северното крайбрежие на Азия между устията на Яна и Индигирка, в т.ч. протока Дмитрий Лаптев (отделящ Големия Ляховски остров от континента). Изкачване на 600 км по Индигирка до устието на река Уяндина |
Русия
|
1638 – 1649 |
Жан-Батист Таверне |
Пребиваване в Северна и Централна Индия и събиране на обширен географски материал за природата и населението на страната. Пресичане на Северна Индия от делтата на Ганг на запад през Агра до Камбейския залив, достигане до Хайдарабад и през горното течение на река Кришна излизане на западния бряг на Индия на 16º с.ш. |
Индия
|
1639 |
Матис Кваст (неизв.-1641), Абел Тасман |
Първо европейско плаване покрай източните брегове на остров Хоншу и откриване на о-вите Идзуситито на юг от Хоншу |
Япония
|
1639 – 1641 |
Иван Москвитин |
1639: Откриване и пресичане на хребета Джугджур, спускане по река Уля и достигане до Охотско море. Откриване устието на река Охота, устията на реките Урак, Кухтуй, Улбея, Иня и Тауй и около 500 км от северното крайбрежие на Охотско море до Тауйската губа (59°30′ с. ш. 150°00′ и. д. / 59.5° с. ш. 150° и. д.59.5, 150); 1640: Откриване на западното и югозападното крайбрежие на Охотско море, в т.ч. Удската губа (54°50′ с. ш. 135°50′ и. д. / 54.833333° с. ш. 135.833333° и. д.54.833333, 135.833333, устието на река Уда, Шантарските о-ви и проникване от север в Сахалинския залив; 1641: Повторно пресичане на хребета Джугджур и завръщане в Якутск |
Русия
|
1640 – 1642 |
Иван Родионов Ерастов |
Спускане по река Индигирка, плаване от устието ѝ на изток и откриване на река Алазея |
Русия
|
1641 |
Пьотър Сабински |
Изкачване по река Об и откриване на река Бия (дясна съставяща на Об), Телецкото езеро и вливащата се в него от юг река Чулишман |
Русия
|
1643 |
Курбат Иванов, Семьон Скороход |
Изкачване по река Лена и по притока ѝ Иликта, пресичане на Приморския хребет и откриване на езерото Байкал и остров Олхон. Откриване на над 600 км от крайбрежието на Байкал, в т.ч. устията на реките Горна Ангара и Баргузин и Баргузинския хребет |
Русия
|
1643 |
Василий Сичов |
Изкачване до изворите на река Пясина, спускане по реките Хета и Хатанга до морето, плаване на изток и откриване устието на река Анабар |
Русия
|
1643 |
Мартин Геритсон де Фриз |
Откриване на югоизточното крайбрежие на остров Хокайдо от нос Еримо (41º 55` с.ш.) на североизток. Откриване на Курилските о-ви, в т.ч. протока Фриз, островите Итуруп (с вулкана Берутарубе), Уруп и Кунашир (с вулкана Тятя) и протока Екатерина. Откриване на около 800 км от бреговете на остров Сахалин, в т.ч. заливите Анива и Търпение и носовете Анива (46°02′ с. ш. 143°24′ и. д. / 46.033333° с. ш. 143.4° и. д.46.033333, 143.4) и Търпение (48°38′ с. ш. 144°45′ и. д. / 48.633333° с. ш. 144.75° и. д.48.633333, 144.75) |
Япония, Русия
|
1643 – 1644 |
Михаил Стадухин |
Откриване на около 500 км от северното крайбрежие на Азия между устията на реките Алазея и Колима, долното течение на Колима и Колимската низина. Основаване на градовете Среднеколимск (1643) и Нижнеколимск (1644) |
Русия
|
1643 – 1646 |
Василий Поярков |
1643 – 1644: Изкачване по реките Алдан, Учур и Гонам, пресичане на вододела между Лена и Амур, достигане до река Брянта (десен приток на Зея, на 128° и.д.) и спускане по нея и по река Зея (открита от него) до устието на левия ѝ приток река Умлекен; 1644: Спускане по река Зея и по река Амур до устието ѝ и окриване устията на реките Сунгари и Усури; 1645: Откриване на Амурския лиман, проследяване на югозападния бряг на Охотско море и откриване залива Академия и един от Шантарските о-ви и устието на река Уля (58°50′ с. ш. 141°50′ и. д. / 58.833333° с. ш. 141.833333° и. д.58.833333, 141.833333); 1646: Изкачва по Уля, достигане до река Мая и по реките Алдан и Лена завръщане в Якутск |
Русия
|
1644 |
Иван Похабов |
Откриване на река Селенга, вливаща се от югоизток в езерото Байкал |
Русия
|
1646 |
Исай Игнатиев |
Плаване на изток от устието на Колима и откриване на Чаунска губа и остров Айон (69°50′ с. ш. 168°40′ и. д. / 69.833333° с. ш. 168.666667° и. д.69.833333, 168.666667) |
Русия
|
1648 |
Алексей Филипов |
Плаване на изток от устието на река Охота и откриване на п-ов Лисянски (59°15′ с. ш. 146°05′ и. д. / 59.25° с. ш. 146.083333° и. д.59.25, 146.083333), Мотъйклейския залив (59°25′ с. ш. 148°55′ и. д. / 59.416667° с. ш. 148.916667° и. д.59.416667, 148.916667), п-ов Хметевски (59°20′ с. ш. 148°40′ и. д. / 59.333333° с. ш. 148.666667° и. д.59.333333, 148.666667), островите Спафарев (59°10′ с. ш. 149°00′ и. д. / 59.166667° с. ш. 149° и. д.59.166667, 149), Талан (59°20′ с. ш. 149°05′ и. д. / 59.333333° с. ш. 149.083333° и. д.59.333333, 149.083333) и Завялов (59°00′ с. ш. 150°40′ и. д. / 59° с. ш. 150.666667° и. д.59, 150.666667) и п-ов Кони (59°00′ с. ш. 151°40′ и. д. / 59° с. ш. 151.666667° и. д.59, 151.666667) |
Русия
|
1648 |
Иван Галкин |
Плаване покрай източния бряг на езерото Байкал до устието на река Баргузин |
Русия
|
1648 |
Семьон Дежньов, Федот Алексеевич Попов |
Плаване покрай най-североизточните брегове на Азия от Чаунска губа на изток и откриване на Беринговия проток и устието на река Анадир |
Русия
|
1649 |
Василий Сичов |
Откриване на възвишението Прончищев на изток от устието на река Анабар |
Русия
|
1649 – 1653 |
Ерофей Хабаров |
1649 – 1650: Изкачване по река Ольокма (десен приток на Лена) и по притока ѝ река Тунгир, преминаване през планината Ольокмински Становик и достигане до река Урка (ляв приток на Амур); 1650 – 1651: Спускане по Урка и Амур до устието на река Зея; 1652 – 1653: Плаване надолу по Амур до устието на река Усури и завръщане обратно |
Русия
|
1650 – 1652 |
Михаил Стадухин, Василий Бугор |
1650: Поход на изток от река Колима, достигане до река Анадир; 1651: Изкачване по река Майн (десен приток на Анадир), пресичане на вододела на юг-югозапад, спускане по река Пенжина до Охотско море и плаване до устието на река Гижига; 1652: Достигане на запад до устието на река Тауй и откриване на около 1000 км от северния бряг на Охотско море |
Русия
|
ср. 50-те години на XVII в. |
Курбат Иванов |
Проследяване на около 1000 км от течението на река Ольокма (десен приток на Лена), до устието на река Тунгир и откриване на десния ѝ. приток река Нюкжа |
Русия
|
1651 |
Иван Абрамович Баранов |
Изкачване по цялото течение на река Омолон (десен приток на Колима) и спускане по река Гижига до Охотско море. Откриване на Колимската планинска земя |
Русия
|
1651 – 1668 |
Жан-Батист Таверне |
Пребиваване в Южна (1651 – 1655, 1657 – 1662) и Северна Индия (1664 – 1668) и остров Ява (1657 – 1662) и събиране на обширен географски материал за природата и населението на посетените страни |
Индия, Индонезия
|
1653 – 1656 |
Пьотър Бекетов |
1653: Изкачване по Селенга и притока ѝ Хилок до езерото Ирген, преодоляване на Яблоновия хребет и спускане в долината на река Ингода; 1654: Спускане по Ингода до устието на река Чита и основаване на град Чита. Продължаване надолу по Ингода, достигане до река Шилка и основаване на град Нерчинск. Плаване надолу по Шилка, достигане до сливането ѝ с река Аргун и продължаване надолу по Амур до устието на река Зея; 1655: Спускане до устието на Амур; 1656: Изкачване по Амур и през Нерчинск завръщане в Енисейск |
Русия
|
1654 – 1656 |
Фьодор Байков |
Пътешествие в Монголия и Китай с дипломатическа цел. Изкачване по река Иртиш до изворите ѝ, преминаване покрай езерото Зайсан, пресичане на хребета Саур, областта Джунгария и пустинята Гоби и през град Калган пристигане в Пекин (3 март 1656) |
Казахстан, Китай, Монголия
|
1655 |
Яков Василиевич Вятка |
Откриване на остров Крестовски (70°51′ с. ш. 160°37′ и. д. / 70.85° с. ш. 160.616667° и. д.70.85, 160.616667) от Мечите о-ви |
Русия
|
1656 |
Онуфрий Степанов |
Изкачване по река Усури (десен приток на Амур) на повече от 300 км, до 46º с.ш. и откриване устията на десните ѝ притоци Хор, Бикин и Иман |
Русия
|
1660 |
Курбат Иванов |
Спускане по река Анадир до устието ѝ и плаване на североизток към нос Чукотка (Дежньов). Откриване на заливите Кръст и Провидение |
Русия
|
1661 – 1664 |
Йохан Грубер, Алберт д`Орвил |
Пътешествие от Пекин през град Синин, езерото Кукунор и Лхаса, пресичане на Хималаите, преминаване през Катманду, спускане в долината на Ганг и достигане до Агра. Пресичане на Афганистан, Персия и Турция и завръщане Рим |
Китай, Непал, Индия, Афганистан, Иран, Турция
|
1662 – 1668 |
И. Меркурев |
Походи от река Анадир на юг към п-ов Камчатка и достигане до река Камчатка |
Русия
|
1667 – 1668 |
Т. Стадухин |
Плаване от устието на Колима до нос Дежньов, поход към южните брегове на п-ов Чукотка и от там към реките Анадир и Пенжина |
Русия
|
1670, 1675 |
Игнатий Милованов |
Две дипломатически мисии в Пекин. 1670: Тръгване от Нерчинск, пресичане на река Аргун, изкачване по левия ѝ приток река Чжадунхе, преодоляване на планината Голям Хинган, спускане по река Ялухе (десен приток на Нунцзян), пресичане на река Силяохе и пристигане в Пекин; 1675: Изкачване по Ангара до Байкал и по река Селенга до устието на река Уда, продължаване на североизток покрай десния бряг на реката до езерото Болшое Еравное, пресичане на Яблоновия хребет и по реките Чита и Ингода (от системата на Амур) пристигане в Нерчинск. От Нерчинск по Шилка и Амур достигане до селището Албазин (124° 05' и.д.), минаване покрай източните склонове на планината Голям Хинган и пристигане в Пекин |
Русия, Китай
|
1675 – 1678 |
Николае Милеску |
Дипломатическа мисия в Китай по маршрута Москва – Вологда – Великий Устюг – Соликамск – Тоболск – Нарим – Енисейск – Ангара – Байкал – устието на река Уда – Яблоновите планини – река Ингода – река Шилка – Нерчинск – река Аргун – река Нунцзян и достигане до Пекин на 15 май 1676. Връщане обратно в Москва през януари 1678. Събиране на обширни географски сведения за Западен Сибир и Източен Сибир, Далечния изток и Китай |
Русия, Китай
|
1681 |
Игнатий Милованов |
Изследване и описание на части от западната част на Зейско-Бурейнската равнина и южната част на Амурско-Зейското плато |
Русия
|
1688 – 1722 |
Жан Венан Буше |
Събиране на първите достоверни сведения за южната част на Индия. Изследванията му обхващат област от около 200 хил. км2, в т.ч. източното крайбрежие от нос Кумари (8º 04` с.ш.) до 14º с.ш. – т.е. повече от 1000 км |
Индия
|
1691 |
М. Мухоплев |
Откриване на остров Столбовой (74°05′ с. ш. 135°50′ и. д. / 74.083333° с. ш. 135.833333° и. д.74.083333, 135.833333) от Новосибирските о-ви |
Русия
|
1691 – 1696 |
Лука Семьонович Морозко |
Походи във вътрешността на п-ов Камчатка и откриване на река Тигил (1696) |
Русия
|
1697 – 1699 |
Владимир Атласов, Лука Семьонович Морозко |
Откриване и завладяване на п-ов Камчатка. Първи географски сведения за природата и населението на полуострова |
Русия
|