Хигс бозон: Разлика между версии
ред. |
Rescuing 3 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 |
||
(Не са показани 5 междинни версии от 5 потребители) | |||
Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Хигс бозонът''' е масивна [[Теория на скаларното поле|скаларна]] [[елементарна частица]]. Съществуването ѝ е доказано и потвърдено от [[ |
'''Хигс бозонът''' е масивна [[Теория на скаларното поле|скаларна]] [[елементарна частица]]. Съществуването ѝ е доказано и потвърдено от [[ЦЕРН|Европейската организация за ядрени изследвания – ЦЕРН]] на [[14 март]] [[2013]] г. <ref>cern.ch [http://home.web.cern.ch/about/updates/2013/03/new-results-indicate-new-particle-higgs-boson New results indicate that new particle is a Higgs boson]</ref><ref>kaldata.com [http://www.kaldata.com/IT-Новини/ЦЕРН-потвърди-Наистина-сме-открили-Хиг-77577.html ЦЕРН потвърди: „Наистина сме открили Хигс бозона“]</ref> Теоретично е предсказана от [[Питър Хигс]], и независимо от [[Франсоа Англер]], в рамките на т.нар. [[Стандартен модел]] (основен модел във физиката на елементарните частици). След експерименталното ѝ регистриране Хигс и Англер получават [[Нобелова награда за физика]]. |
||
== Теоретични свойства == |
== Теоретични свойства == |
||
Ред 6: | Ред 6: | ||
С откриването на Хигс бозона се изяснява, как по принцип частици без маса (с нулева маса в покой) успяват да създадат [[маса (величина)|маса]] в материята. По-специално, предложеният [[механизъм на Хигс]] обяснява разликата между нулевата маса в покой на [[фотон]]а и сравнително масивните [[W и Z бозони]]. Масите на елементарните частици, както и различията между [[електромагнетизъм|електромагнетизма]] (с носител фотона) и [[слабо ядрено взаимодействие|слабото ядрено взаимодействие]] (с носители W и Z бозоните), са от критично значение за структурата на микроскопичната (а оттам и на макроскопичната) [[материя (физика)|материя]]. Хигс бозонът е неделима и вездесъща част от материалния свят. |
С откриването на Хигс бозона се изяснява, как по принцип частици без маса (с нулева маса в покой) успяват да създадат [[маса (величина)|маса]] в материята. По-специално, предложеният [[механизъм на Хигс]] обяснява разликата между нулевата маса в покой на [[фотон]]а и сравнително масивните [[W и Z бозони]]. Масите на елементарните частици, както и различията между [[електромагнетизъм|електромагнетизма]] (с носител фотона) и [[слабо ядрено взаимодействие|слабото ядрено взаимодействие]] (с носители W и Z бозоните), са от критично значение за структурата на микроскопичната (а оттам и на макроскопичната) [[материя (физика)|материя]]. Хигс бозонът е неделима и вездесъща част от материалния свят. |
||
Според Стандартния модел Хигс бозонът има голяма маса – 130 пъти по-голяма от масата на протона. За да се наблюдава експериментално, е необходимо да се сблъскат протони с висока енергия и в резултат на сблъсъка им се случва да се роди Хигс бозон, макар и много рядко, един път на 10 милиарда сблъсъка. Самото регистриране на частицата е свързано с големи трудности: от една страна наличието на огромен фон (от други продукти на сблъсъка) и от него трябва да се изолира именно тази частица. От друга страна, тази частица живее много кратко – от порядъка на 10<sup>-23</sup> части от секундата. Експерименталното наблюдаване на Хигс бозона става, като се регистрира не самата частица, а нейните продукти на разпад – например разпадът на Хигс бозона на два [[фотон]]а, или на четири [[електрон]]а, или на 4 [[мюон]]а, които са или стабилни, или имат по-дълго време на живот. <ref name= Litov/> |
Според Стандартния модел Хигс бозонът има голяма маса – 130 пъти по-голяма от масата на протона. За да се наблюдава експериментално, е необходимо да се сблъскат протони с висока енергия и в резултат на сблъсъка им се случва да се роди Хигс бозон, макар и много рядко, един път на 10 милиарда сблъсъка. Самото регистриране на частицата е свързано с големи трудности: от една страна наличието на огромен фон (от други продукти на сблъсъка) и от него трябва да се изолира именно тази частица. От друга страна, тази частица живее много кратко – от порядъка на 10<sup>-23</sup> части от секундата. Експерименталното наблюдаване на Хигс бозона става, като се регистрира не самата частица, а нейните продукти на разпад – например разпадът на Хигс бозона на два [[фотон]]а, или на четири [[електрон]]а, или на 4 [[мюон]]а, които са или стабилни, или имат по-дълго време на живот. <ref name= Litov/> До декември 2013 г. са наблюдавани четири различни модела на разпад – на два фотона, на два W бозона, на два Z бозона и на два тау-лептона.<ref>[http://www.nauteka.bg/ Nauteka.bg] [http://www.nauteka.bg/sciences/physics/novi-razkritiya-za-prirodata-na-higs-bozona/ „Нови разкрития за природата на Хигс бозона“]</ref> |
||
По тези причини експериментите по търсенето на Хигс бозона се провеждат в ускорители на елементарни частици като [[Голям адронен ускорител|Големият адронен ускорител]] в Европейския център за ядрени изследвания ( |
По тези причини експериментите по търсенето на Хигс бозона се провеждат в ускорители на елементарни частици като [[Голям адронен ускорител|Големият адронен ускорител]] в Европейския център за ядрени изследвания (ЦЕРН) край Женева<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=525617 |заглавие=Големият адронен ускорител – в търсене на Хигс бозона, в. Дневник |достъп_дата=2008-10-04 |архив_дата=2008-09-20 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20080920112804/http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=525617 }}</ref> и [[Фермилаб]]. |
||
== Откриване == |
== Откриване == |
||
На 4 юли 2012 г. от [[ |
На 4 юли 2012 г. от [[ЦЕРН]] съобщават, че при експериментите ATLAS и CMS е наблюдавана експериментално частица с маса около 126 [[GeV]] (гигаелектронволта), т.е. с характеристиките на Хигс бозон, както са предсказани от [[стандартен модел|Стандартния модел]]<ref name=cern1207>{{икона|en}} {{cite news |url=http://press.web.cern.ch/press/PressReleases/Releases2012/PR17.12E.html |title=CERN experiments observe particle consistent with long-sought Higgs boson |publisher=CERN |date=4 юли 2012 |accessdate=4 юли 2012 |archive-date=2012-07-05 |archive-url=https://web.archive.org/web/20120705215550/http://press.web.cern.ch/press/PressReleases/Releases2012/PR17.12E.html }}</ref><ref name=BBC-04Jul12>{{икона|en}} {{Cite news|title=Higgs boson-like particle discovery claimed at LHC|url=http://www.bbc.co.uk/news/world-18702455|work=BBC|date=4 юли 2012}}</ref>, но е необходима още работа, за да се докаже, че това е именно търсената частица.<ref>{{икона|en}} {{cite web|url=http://cdsweb.cern.ch/journal/CERNBulletin/2012/28/News%20Articles/1459454?ln=en |title=CERN Press Release: CERN experiments observe particle consistent with long-sought Higgs boson |publisher=Cdsweb.cern.ch |accessdate=5 юли 2012}}</ref> |
||
На 14 март 2013 г. [[ |
На 14 март 2013 г. [[ЦЕРН]] потвърждава, че откритата частица наистина е Хигс бозон, а |
||
на 8 октомври 2013 г. [[Нобелова награда за физика|Нобеловата награда за физика]] |
на 8 октомври 2013 г. [[Нобелова награда за физика|Нобеловата награда за физика]] за това откритие е присъдена на Питър Хигс заедно с [[Франсоа Англер]]. |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
Ред 20: | Ред 20: | ||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
* {{Цитат уеб | уеб_адрес=http://computerworld.bg/slideshow/82_fenomenat_na_higgs_bozona_chast_1/ | заглавие= |
* {{Цитат уеб | уеб_адрес=http://computerworld.bg/slideshow/82_fenomenat_na_higgs_bozona_chast_1/ | заглавие=Феноменът на Хигс бозона | достъп_дата=12 септември 2012 | архив_дата=2012-08-31 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120831140328/http://computerworld.bg/slideshow/82_fenomenat_na_higgs_bozona_chast_1/ }} Галерия от списание Computer world |
||
* {{икона|en}} [http://www.youtube.com/watch?v=3oBsUg2BzLU Хумористично обяснение на това що е Хигс бозон] в [[YouTube]] |
* {{икона|en}} [http://www.youtube.com/watch?v=3oBsUg2BzLU Хумористично обяснение на това що е Хигс бозон] в [[YouTube]] |
||
* {{икона|en}} [http://www.nytimes.com/interactive/2013/10/08/science/the-higgs-boson.html#/?g=true още едно нагледно обяснение] интерактивна инфографика на „[[Ню Йорк Таймс]]“ |
* {{икона|en}} [http://www.nytimes.com/interactive/2013/10/08/science/the-higgs-boson.html#/?g=true още едно нагледно обяснение] интерактивна инфографика на „[[Ню Йорк Таймс]]“ |
Текуща версия към 21:33, 17 октомври 2023
Хигс бозонът е масивна скаларна елементарна частица. Съществуването ѝ е доказано и потвърдено от Европейската организация за ядрени изследвания – ЦЕРН на 14 март 2013 г. [1][2] Теоретично е предсказана от Питър Хигс, и независимо от Франсоа Англер, в рамките на т.нар. Стандартен модел (основен модел във физиката на елементарните частици). След експерименталното ѝ регистриране Хигс и Англер получават Нобелова награда за физика.
Теоретични свойства[редактиране | редактиране на кода]
През 1964 г. Питър Хигс и негови колеги предлагат хипотезата, че навсякъде в пространството съществува едно поле (поле на Хигс) и всички елементарни частици освен фотоните и глуоните взаимодействат с него. В резултат на механизма на Хигс частиците получават маса. Ако тази хипотеза е вярна, трябва да съществува и елементарна частица, която да е свързана с това хигсово поле, но не е самото поле. Тя е частица, която се ражда, живее известно време и се разпада[3].
С откриването на Хигс бозона се изяснява, как по принцип частици без маса (с нулева маса в покой) успяват да създадат маса в материята. По-специално, предложеният механизъм на Хигс обяснява разликата между нулевата маса в покой на фотона и сравнително масивните W и Z бозони. Масите на елементарните частици, както и различията между електромагнетизма (с носител фотона) и слабото ядрено взаимодействие (с носители W и Z бозоните), са от критично значение за структурата на микроскопичната (а оттам и на макроскопичната) материя. Хигс бозонът е неделима и вездесъща част от материалния свят.
Според Стандартния модел Хигс бозонът има голяма маса – 130 пъти по-голяма от масата на протона. За да се наблюдава експериментално, е необходимо да се сблъскат протони с висока енергия и в резултат на сблъсъка им се случва да се роди Хигс бозон, макар и много рядко, един път на 10 милиарда сблъсъка. Самото регистриране на частицата е свързано с големи трудности: от една страна наличието на огромен фон (от други продукти на сблъсъка) и от него трябва да се изолира именно тази частица. От друга страна, тази частица живее много кратко – от порядъка на 10-23 части от секундата. Експерименталното наблюдаване на Хигс бозона става, като се регистрира не самата частица, а нейните продукти на разпад – например разпадът на Хигс бозона на два фотона, или на четири електрона, или на 4 мюона, които са или стабилни, или имат по-дълго време на живот. [3] До декември 2013 г. са наблюдавани четири различни модела на разпад – на два фотона, на два W бозона, на два Z бозона и на два тау-лептона.[4]
По тези причини експериментите по търсенето на Хигс бозона се провеждат в ускорители на елементарни частици като Големият адронен ускорител в Европейския център за ядрени изследвания (ЦЕРН) край Женева[5] и Фермилаб.
Откриване[редактиране | редактиране на кода]
На 4 юли 2012 г. от ЦЕРН съобщават, че при експериментите ATLAS и CMS е наблюдавана експериментално частица с маса около 126 GeV (гигаелектронволта), т.е. с характеристиките на Хигс бозон, както са предсказани от Стандартния модел[6][7], но е необходима още работа, за да се докаже, че това е именно търсената частица.[8]
На 14 март 2013 г. ЦЕРН потвърждава, че откритата частица наистина е Хигс бозон, а на 8 октомври 2013 г. Нобеловата награда за физика за това откритие е присъдена на Питър Хигс заедно с Франсоа Англер.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ cern.ch New results indicate that new particle is a Higgs boson
- ↑ kaldata.com ЦЕРН потвърди: „Наистина сме открили Хигс бозона“
- ↑ а б Леандър Литов: Накъде след откритието на Хигс бозона, vesti.bg // Посетен на 3 август 2012.
- ↑ Nauteka.bg „Нови разкрития за природата на Хигс бозона“
- ↑ Големият адронен ускорител – в търсене на Хигс бозона, в. Дневник // Архивиран от оригинала на 2008-09-20. Посетен на 2008-10-04.
- ↑ ((en)) CERN experiments observe particle consistent with long-sought Higgs boson // CERN, 4 юли 2012. Архивиран от оригинала на 2012-07-05. Посетен на 4 юли 2012.
- ↑ ((en)) Higgs boson-like particle discovery claimed at LHC // BBC. 4 юли 2012.
- ↑ ((en)) CERN Press Release: CERN experiments observe particle consistent with long-sought Higgs boson // Cdsweb.cern.ch. Посетен на 5 юли 2012.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Феноменът на Хигс бозона // Архивиран от оригинала на 2012-08-31. Посетен на 12 септември 2012. Галерия от списание Computer world
- ((en)) Хумористично обяснение на това що е Хигс бозон в YouTube
- ((en)) още едно нагледно обяснение интерактивна инфографика на „Ню Йорк Таймс“
|