(Go: >> BACK << -|- >> HOME <<)

Направо към съдържанието

Антонио Скармета: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Етикети: Отменени Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Редакция без резюме
Етикети: Отменени Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 2: Ред 2:
| име = File:Coitus 2.jpg
| име = File:Coitus 2.jpg
| име-оригинал =
| име-оригинал =
| снимка = Antonio Skarmeta (1981).jpg
| снимка = File:Coitus 2.jpg
| описание = Антонио Скармета, 1981 г.
| описание = Антонио Скармета, 1981 г.
| място на раждане = [[Антофагаста]], [[Чили]]
| място на раждане = [[Антофагаста]], [[Чили]]

Версия от 00:34, 17 октомври 2021

File:Coitus 2.jpg
File:Coitus 2.jpg
Антонио Скармета, 1981 г.
Роден7 ноември 1940 г. (83 г.)
Професияписател, дипломат, драматург, сценарист, режисьор
Националност Чили
Активен период1967 -
Жанрдрама, исторически роман
Течениепостбейбибум поколение в Латинска Америка
НаградиНационална награда за литература на Чили (2014)
Кавалер на Френския орден на изкуството
СъпругаСесилия Боазие
Нора Мария Преперски
ДецаБелтран, Габриел, Фабиан
Уебсайт
File:Coitus 2.jpg в Общомедия

Биография и творчество

Естебан Антонио Скармета Враничич е роден на 7 ноември 1940 г. в Антофагаста, Чили. Внук е на хърватски имигранти от Брач, Далмация. Учи в колежа „Сан Луис“ в Антофагаста и в престижната гимназия „Генерал Хосе Мигел Карера“ в Сантяго. Следва философия и литература в Университета в Сантяго, който завършва през 1963 г. Докато е в него продуцира пиеси на Едуард Олби, Уилям Сароян и Йожен Йонеско с драматичната група на университета. През 1966 г. получава магистърска степен по философия и литература от Колумбийския университет. След дипломирането си, в периода 1967 – 1973 г. преподава литература в Чилийския университет. Като ляв интелектуалец той е член на Единното движение за народни действия (MAPU) в годините на управление на коалицията „Народно единство“.

След военния преврат на Аугусто Пиночет напуска Чили и емигрира първо в Буенос Айрес, а по-късно от 1975 г. в Западен Берлин. През 1987 г. е член на журито на 37-ия Международен филмов фестивал в Берлин. След края на военната диктатура на Пиночет, през 1989 г. писателят се завръща в Чили, за да „създаде политическо пространство за свобода“. Основава литературната работилница „Хайнрих Бьол“ в института „Гьоте“ в Сантяго. Води телевизионна програма за литература и изкуства по националната телевизия. В периода 2000 – 2003 г. е посланик на Чили в Германия. Преподава литература в Колорадо Колидж както в Сантяго и в Колорадо Спрингс.

Първата му книга, сборникът с разкази „El entusiasmo“ (Ентусиазъм) е издадена през 1967 г. Вторият му сборник с разкази „Desnudo en el tejado“ (Гол на покрива) от 1969 г. получава наградата „Каза де лас Америкас“ и го прави известен.

Първият му роман „Сънувах, че снегът гори“ е издаден през 1975 г. в Аржентина, който пише докато е в изгнание там.

Най-известният му роман е „Пощальонът на Неруда“ от 1985 г., който разказва историята за изключителното приятелство между чилийския поет Пабло Неруда, живеещ в изгнание, и неговия пощальон. Романът е екранизиран два пъти, през 1983 г. във филма „Ardiente paciencia“ (Изгарящо търпение), за който Скармета е пише сценария и режисира през 1983 г. (две години преди публикуването на книгата), и през 1994 г. в получилия световен успех филм „Пощальонът“ на режисьора Майкъл Радфорд с Филип Ноаре в ролята на Неруда и Масимо Троизи в тази на пощальона.

Книгите на писателя са преведени на над двайсет езика по света.

Антонио Скармета живее със семейството си в Сантяго.

Произведения

  • Soñé que la nieve ardía (1975)
    Сънувах, че снегът гори, изд.: „Христо Г. Данов“, Пловдив (1979), прев. Екатерина Делева
  • No pasó nada (1980)
  • La insurrección (1982)
  • Ardiente Paciencia о Пабло Неруде (1985)
    Пощальонът на Неруда, изд.: ИК „Колибри“, София (2011), прев. Боряна Дукова
  • Matchball (1989)
  • La composición (1998)
  • La boda del poeta (1999)
  • La chica del trombón (2001)
  • El baile de la victoria (2003) – награда „Планета
  • Un padre de película (2010)
  • Los días del arco iris (2010)

Пиеси

  • Dieciocho kilates (2010)

Сборници

  • El entusiasmo (1967) – новели
  • Desnudo en el tejado (1969) – разкази, награда „Каза де лас Америкас
  • Tiro libre (1974) – разкази
  • Novios y solitarios (1975) – разкази
  • La Cenicienta en San Francisco y otros cuentos (1990) – новели

Екранизации

  • 1973 La victoria – тв филм, съавтор
  • 1976 Es herrscht Ruhe im Land
  • 1978 Aus der Ferne sehe ich dieses Land
  • 1980 La insurrección
  • 1980 Die Spur des Vermißten – тв филм
  • 1983 Wenn wir zusammen lebten... – документален, режисьор
  • 1983 Ardiente paciencia – сценарий и режисура
  • 1985 Abschied in Berlin – режисьор
  • 1985 Pequeña revancha – по разказа „La composición
  • 1986 Seine letzte Chance – тв филм
  • 1988 Der Radfahrer von San Cristóbal
  • 1994 Пощальонът, Il postino – по романа „Пощальонът на Неруда
  • 1998 Neruda, todo el amor – документален
  • 1999 Brisa de Navidad – документален
  • 2009 El baile de la Victoria – сценарий
  • 2011 Great Performances – тв сериал, 1 епизод
  • 2017 O Filme da Minha Vida

Източници

Външни препратки

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Antonio Skármeta в Уикипедия на испански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​